Присъда: „Стара мома”

Hera.bg

Цвети Цанева
Ако си направите труда, да попитате някой мъж, на колко години е старата мома, сигурно точно като мен, ще бъдете учудени. Оказва се, че статутът „стара мома” е присъщ на огромна възрастова група. За някои ( мъже ) тя е образ, подобен на учителката им по математика или история в гимназията – озлобена, незадоволена ( задължително ) жена на около 45-50г., облечена в крещящи или безвкусни дрехи, която има минимум 5 котки, но не и помен от сексуален живот, семейство и мъж. За други ( мъже ), напротив – това е жена даже на около 35 години, която по неведоми причини е сама и нещастна, макар да има успешна кариера, изглежда добре и живее активно, точно защото няма връзка, семейство и деца, в които да инвестира парите и времето си. Но колкото до сексуалния и живот – и при нея, както при 50 годишната педагожка – той липсва, ако не напълно, то почти. Това също остава необяснимо за мъжкия пол. Явно и в двата персонажа има закодирано нещо, което силно отблъсква мъжете. Същите, които при други обстоятелства, не подбират особено в избора си, особено, ако се касае за една нощ.

Но кои са тези обстоятелства? Кое кара един мъж с неизвестен брой еднократни завоевания упорито да отбягва жена с лепнатия етикет „стара мома”? Един колега преди време ми беше казал: „Има нещо подозрително в жена, която не спала с мъж повече от половин година”. И освен, че с това развали мнението ми за себе си, той ме наведе на не особена тънка черта от мъжката психика – слабостта, която имат към „развратните” ( разбирай със активен сексуален живот ) жени, които обаче обезателно трябва да се променят, ако са с тях самите. Тоест мъжете предпочитат да минават оттам, откъдето поне един- двама са минали и това е известно на всички. Колкото и дискретна да е една жена във връзките си, това, така излиза, ще е в неин ущърб. Трябва да се вижда от околните, че тя има някакъв сексуален живот, за да продължава да има такъв.

Изобщо въпросът със старата мома изкарва на показ не един и два обществени предразсъдъка. Утвърденото разбиране, че една жена е непълноценна, ако няма семейство и деца, на възраст около 35-38, значи „има нещо сбъркано в нея”. Това разбиране върви рамо до рамо с подобното, за мъжа на същата възраст и положение, който обаче не бива притискан от подобни обществени очаквания. Напротив, симпатиите са на негова страна, защото той работи, видите ли, за да осигури бъдещото си семейство, защото много ясно, че единствено на неговите плещи лежи тази нечовешка отговорност. Междувременно той може да си подхожда по разни млади девойки, да си попийва и да се забавлява както си иска, което си е в реда на мъжката природа. И ако доживее на гърба на общественото одобрение до достойната възраст на 45-48, етикетът „стар ерген”, който да речем има негативна оценка, може успешно да бъде заменен със „заклет ерген”, в което има нещо симпатично и дори е обект на завист от страна на оженените си ( горките!) събратя. Статут, с който старата мома не може да се похвали. Дори и да е на 35, неомъжена и добре изглеждаща, забавляваща се и изобщо гребяща от живота с пълни шепи, завистта към нея от страна на омъжените и приятелки е много спорна. По- скоро говорим за съжаление тип: „горката, дава си вид, че всичко и е наред, но ние си знаем, че тя е самотна, сексуално незадоволена и непознаваща великото щастие да бъдеш майка”. Колко много клишета! И колко упорито всички им робуваме заради предпочитанието си да лепваме етикети наляво и надясно, сякаш някой ни е дал правото за това.

В самите „стари моми” също битуват някои удобни за тях стереотипа – че да си обвързан означава да събираш чорапи от пода, да спориш за дистанционното, постоянно да се съобразяваш с някого и вместо да се пошляеш след работа, да хукваш към вкъщи да правиш салата и да слагаш лед в ракията. Или пък майчинството е да загубиш и малкото ти останала свобода за сметка на безсъние, сменяне на памперси и лигавници и безкрайни разговори за пюрета. Да, всичките оплаквания на приятелките им се затвърждават в твърдо убеждение, че да си част от семейство е адът на земята и окончателно сбогуване със самоличността и свободата. Водещо в отношенията им с е веруюто „Те всички са еднакви”, и може би поизпатили от някоя връзка или сексуален набег, неумел флирт, просто не желаят да допуснат някой да им разбие убеждението с личен пример.

Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=1646