Дневник на книжния пътешественик

Hera.bg

Теодора Петкова
Вярвам, че не само учениците имат изключителното право да притежават читателски дневник. Също и че историята на прочетените от нас неща има своето място и извън браузерите.
Старомодно и излишно за едни и романтично и безценно за други, воденето на записки за прочетени книги, статии, интересни мнения и анализи може да се превърне в едно доста приятно хоби с много добавена стойност. Дневникът е за всеки, който обича книжните приключения и разходките из думите и иска да отиде стъпка по-далеч като записва “пътешествията” си и историите около тях.

Исторически мисли и смисли
Един такъв дневник зависи изцяло от нашите предпочитания и целта, която си поставяме с него. Той ще ни послужи като история на разсъжденията ни и ще ни помага да си припомняме скъпи моменти, изрази и разсъждания, които са трогвали или вдъхновявали в определен период. Вместо да пишем на хвърчащи листчета впечатленията си или да драскаме по полетата на книгите, читателският дневник ще ни даде подредено и лесно достъпно пространство за записки и справки, пък били те и емоционални.

Карта на пътя изминат през книгите
Като всеки друг дневник и този е добре да си приюти в някакъв тефтер или тетрадка с твърди корици. Всъщност формата не е толкова важна, стига да ни служи добре на целта, която сме си поставили. Можете да си направите дневник и във файл на компютъра, а за истинските приключенци той да е в специално подвързан тефтер с различни графи. Важното е да ви е удобен и когато пожелаете лесно да можете да се обърнете към идеи, открития или чувства, които дадена книга е породила у вас или към насоки, които ви е дала.

Съдържанието му отново изяло зависи от нас, като за отправни точки могат да се вземат някои примерни вписвания като:

Период на четене
Предварителни очаквания
Впечатления след това
Любими цитати
Породени мисли
Информация за автора

Няколко изречения как сте се почувствали или просто един удивителен знак :)

Естествено всичко това изисква време и старание. За да поддържаме дневника си редовно е добре е и да не прекаляваме с обема на записките, за да не се изкушаваме лесно да се откажем. Понякога и само една дата и кратка мисъл са достатъчни, за да отбележим някоя книга или нещо прочетено. Когато отлагаме вписването, попълването губи голяма част от стойността си. Систематичното попълване е също важна част от чара на подобно начинания, което наистина ни помага да се връщаме по един красив и завършен начин назад, в историята на четенето си.

Прекрасно е, ако успеем към това понякога трудно достъпно удоволствие, наречено четене, да добавим нещо от себе си под формата на записани разсъждения. Така ще можем да гледаме назад към различни свои гледни точки и да виждаме от птичи поглед всички онези нови и интересни неща, които се появяват в главата ни, когато се срещаме с някой текст.

Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=2079