Мрачната история на вилицата

Hera.bg

Ния Стоянова
Доброто възпитание изисква да се храним с прибори. Ако се замислим кой от тях използваме най-често, безспорният победител ще е вилицата. Ножът е само нейн партньор, а лъжицата, би й отнела първенството само при условие, че започнем да преживяваме единствено на супи. Засега обаче тенденцията е точно обратната – на почит са по-твърдите храни.

Днес за много хора вилицата е естествено продължение на ръката и изобщо без нея животът изглежда немислим. Дните преди създаването й тънат в мъгла – представяме си първобитният строй, голи хора, ръфат сурово месо – с една дума дивотия. Истината обаче е, че тя е последният прибор, който се появява на трапезата на европейците и то след вековни анатеми и бурни скандали. Сигурно ви се е трудно да повярвате, но само до преди 300 години, използването на вилица се смятало за крайно неприлично.

През цялата Античност, Средновековието и Ренесанса в цивилизована Европа етикетът налагал правилото на трите пръста – ястията трябвало да се поднасят към устата само с тях, а не с цялата длан. Аристократите си помагали с ножове, с които не само разрязвали, но и набучвали големите късове месо. Лъжиците, които присъствали в бита на хората от най-дълбока древност, по това време били използвани основно за приготвяне на храна.

Първата вилица в Европа се появява във Византия през XI век по поръчка на една капризна принцеса. Тя смятала за унизително задължението да взема храната си с ръка и поискала да й направят прибор, с който това няма да се налага. Новото изобретение скоро се появило и в Италия, но там било яростно анатемосано от църквата. Причината – вилицата удивително напомняла за тризъбеца на самия Сатана.

Оттук нататък вилицата придобила печална слава. По-ексцентричните аристократи се сдобивали с „дяволският” прибор за престиж, но малцина от тях дръзвали да докоснат залъка си с него. Според ужасяващите разкази от онова време голямо нещастие грозяло всеки един, който го направи. Сякаш за да потвърди суеверието изненадващо от чума била покосена съпругата на дожда на Венеция – единствената в града, която публично се хранела с вилица.

Заради това проклятие и през следващите два века благородниците използвали вилицата като играчка и декорация, но не и по предназначение. Има свидетелства, че във Френския двор през XIV век имало само една вилица и тя била съхранявана в специално калъфче. Едва през епохата на Просвещението злокобните суеверия около вилицата започнали да се разсейват и за пръв път този прибор започва да се пише в книгите по етикет.

Окончателната победа на вилицата над останалите прибори (и начини) за хранене бележи Великата Френска революция (1789 г.), когато новата върхушка в обществото – буржоазията, отхвърля всички стари порядки и налага свои. Тогава вилиците излизат от шкафовете и витрините за да се настанят трайно на масата.

Днес на изисканите маси наблюдаваме истинска инвазия от различни по размер и предназначение вилици – двузъби, тризъби и четиризъби, за месо, риба или десерти. Всички те са се появили неотдавна – XIX или началото на ХХ век. Налага се създаването на цели книги, които разясняват начинът на подредбата и употребата им.

Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=252