В привидно монолитните скали на Триградското и Буйновското ждрело са се спотаили две от най-интересните пещери в България – Ягодинската и Дяволското гърло. Посещението им поотделно само по себе си е уникално усещане, но направите ли го в комбинация, ще бъдете зашеметени от противоположни изживявания.

Триградският карстов район се намира на юг от Девин, само на няколко километра от гръцката граница. Далеч от столицата и големите градове, тук природата е запазила своето непокътнатото величие, а пътища са прокарани само там, където реките са прорязали отвесните скали. Въпреки привидната непристъпност, туристите са станали част от ежедневието на селата Триград и Ягодино и на практика почти всяка къща предлага подслон.

Сгушеният в Триградските скали криволичещ път, който ни отведе до селото

Още преди да вляза в Триград от дясно на еднолентовия път високо в скалите виждам отвора на Харамийската дупка – необлагородена пещера, в която се влиза само със специална екипировка и водачи. Няколко метра по-нататък, но от лявата страна е входът на Дяволското гърло. Аз планирам обаче да посетя първо Ягодинската пещера – от Триград до там има добре обозначен туристически маршрут, а вече съм нетърпелива да побродя из чудната родопска природа. Оказва се, че пътеката за Ягодино тръгва точно от малкия семеен хотел, в който се настанявам. Той се извисява на около километър над селото и от балкона ми се открива приказна гледка към целия Триград и хълмовете между, които се е сгушил.

Оставям бързо багажа си и хващам баира. Гледките, които се откриват пред мен спират дъха ми. Планинският път, по който вървя се оказва на върха на триградското ждрело – същата скала, която изглежда непристъпна и безжизнена от пътя, от тази страна се е пълна с живот и съвсем лека за разходка. Осмелявам се да погледна предпазливо от ръба, но от голямата височина – около 300 метра, ме обхваща смразяващ страх. След около още 2 часа неусетно стигам до Ягодинската пещера.

Ягодинската пещера е най-дългата в Родопите. Галериите й са разположени на три етажа, но благоустроен е само първия. След като влезете през изкуствено прокопаният вход, ще разберете защо тази пещера е наречена най-красивата в Родопите.

На естествения вход на пещерата е открито запазено енеолитно жилище на пещерни хора.

Надвиснали сталактони, сталагмити, синтрови езера, образувания, наподобяващи на леопардова кожа и известните пещерни перли създават усещането, че се намирате в приказно царство.

Разбира се, и тук има причудливи, изваяни от природата фигури – Богородица и младенеца, Крокодилът, Пижо и Пенда и композицията Дядо Мраз, Снежанка и седемте джуджета. Може би присъствието на последните е причина местните пещерняци да посрещат тук всяка Нова година в т. нар. Ритуална зала. Освен тези тържества, там се извършват и сватби. Всеки, който предпочита суровата каменна красота пред изкуствената, сладникава пищност на обредния дом, може да се врече завинаги на любимия човек в пещерата. Завинаги, защото статистиката показва, че нито една двойка, сключила тук брак, не се е развела.

След като минете през 45 минутния туристически маршрут в недрата на пещерата, не пропускайте да отидете и до естественият й вход. Там е открито и запазено енеолитно жилище на пещерни хора. Можете да видите оръдия на труда, огнище, съдове и кости на използвани за храна животни, съхранили се там в продължение на 33 хиляди години.