Наистина не е прибързано

Наистина не е прибързано
/нито обмислено/

Аз имам сили само да си тръгна.
Но нямам сили да остана.
Не знам в какво съм се превърнала…
Дали е рано? Не е рано.
Напротив, малко закъснявам.
Изпуснах си сърцето някъде.
Забравих как се стига гарата
със най-отдалечаващите влакове.
Не мога, бързам, няма да се връщам.
Това сърце… не ми се търси.
И без това не съм си същата.
Задръж го и не ми го връщай.
Не ме изпращай, мога и сама.
Не помниш ли, ти ме научи.
Затваряй тая смотана врата.
И много бързо искам да заключиш.
Защото знам ли… глупавото ми сърце
ще вземе да ме дръпне да остана.
Но аз не мога. Вече не.
Обичам те.
Изчезвам.
Друго няма.

Caribiana

За повече прекрасни стихове - посетете блога на Caribiana

Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=6217